Република България

Лисабонска конвенция^* е основният международен политически документ, в който са дефинирани принципите, политиките и добрите практики в областта на академичното признаване и мобилност.

Конвенцията признава правото на всеки притежател на квалификации, издадени в една от страните, при искане, направено пред съответния орган, да получи адекватен достъп до оценяването им. За да е гарантирано това право, Конвенцията задължава всяка страна,която я е ратифицирала, да вземе необходимите мерки за оценяването на съответната квалификация и да гарантира, че процедурите и критериите, използвани при оценяването и признаването, се базират на принципите: прозрачност; последователност; надеждност; справедливо оценяване; равнопоставеност; зачитане на правата на лицето в страната, в която е придобито образованието; право на обжалване на решението.

^* Квалификация – всяка степен, диплома или друг сертификат, издадени от компетентен орган, удостоверяващи успешното завършване на програма за висше образование

Съпътстващи документи, неразделна част от Конвенцията

• Ревизирани Препоръки относно критериите и процедурите за оценяване на чужди квалификации от 2010 г.
• Препоръки за признаване на съвместни образователни степени от 2004 г.
• Ревизиран Кодекс на добрите практики при провеждането на транснационално обучение от 2007 г.

Всички компетентни органи по признаване в страната имат задължението да прилагат Лисабонската конвенция - националният ЕНИК/НАРИК център, висшите училища, други организации.

Списък на страните по Конвенцията

conventions.coe.int/... - актуален списък на страните по Лисабонската конвенция с детайлна информация за страните, които са подписали Конвенцията, страните, които са я ратифицирали и страните, в които тя е влязла в сила.

Закон за висшето образование

Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища

Правилник за устройството и дейността на НАЦИД (Раздел III)

Ред за заверки и преводи на чуждестранни дипломи за висше образование и приложения към тях, в сила от 27.10.2017 г.

1. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5, издадени от страни по Лисабонската конвенция, страни членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария не се нуждаят от легализации и заверки. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5 с изключение на европейското дипломно приложение трябва да бъдат придружени с превод на български език от т.нар. „заклет преводач” (лице, сключило договор за извършване на преводи с Министерството на външните работи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).

   Не е необходимо подписът на преводача да бъде заверяван от Министерството на външните работи.

2. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5, издадени от висшите училища в държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ и в които има текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство.

   В този случай документите по чл.8, ал.1, т. 2 и 5 с изключение на европейското дипломно приложение се нуждаят единствено от превод на български език от т.нар. „заклет преводач” (лице, сключило договор за извършване на преводи с Министерството на външните работи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.) и заверка на превода от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава, или от Министерство на външните работи на Република България

3. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5, издадени от висшите училища на държава, която е подписала Хагската конвенция (т.нар. апостил (APOSTILLE), следва да бъдат заверени с апостил в държавата, в която са издадени. Други заверки от органи на тази държава не са необходими. Заверените документи трябва да бъдат придружени с легализиран превод на български език, т. е. подписът на преводача да има заверка от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава, или от Министерството на външните работи на Република България.

    

4. В случай, че документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5 са издадени от висшите училища на държава, която не е в нито една от горепосочените случаи, изискваните образователни документи се легализират, превеждат и заверяват по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.

   Документите, следва да бъдат заверени от:

   1. Дипломата и приложението към дипломата се заверяват от министерството, агенцията или органа, отговарящ за висшето образование в съответната страна (заверка на подписа и служебното качество на ректора, подписал дипломата).
   2. Заверка от Консулски отдел при Министерство на външните работи на издаващата държава (заверка на подписа и служебното качество на предходния орган).
   3. Щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава (заверка на подписа и служебното качество на предходния орган). Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство, щемпелът на Министерството на външните работи се удостоверява/легализира от посолството на тази държава в България. Подписът и заверките на Консулската служба на посолството трябва да бъдат заверени от българското Министерство на външните работи.