Официален сайт на НАЦИД

  1. Официалният сайт използва nacid.bg

    Домейнът nacid.bg принадлежи на Националния център за информация и документация.

  2. Защитените уебсайтове използват HTTPS

    Заключване или https:// означава, че сте се свързали безопасно с уебсайта nacid.bg Споделяйте чувствителна информация само на официални, защитени уебсайтове.




В помощ на висшите училища

Нормативна база

Академичното признаване в Европейския регион е уредено чрез:

  • Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в
    Европейския регион (Лисабонската конвенция) от 1997 г. и съпътстващите я документи
  • Двустранни и регионални споразумения
  • Национално законодателство

Лисабонска конвенция

Лисабонска конвенция* е основният международен политически документ, в който са дефинирани принципите, политиките и добрите практики в областта на академичното признаване и мобилност.

Конвенцията признава правото на всеки притежател на квалификации, издадени в една от страните, при искане, направено пред съответния орган, да получи адекватен достъп до оценяването им. За да е гарантирано това право, Конвенцията задължава всяка страна,която я е ратифицирала, да вземе необходимите мерки за оценяването на съответната квалификация и да гарантира, че процедурите и критериите, използвани при оценяването и признаването, се базират на принципите: прозрачност; последователност; надеждност; справедливо оценяване; равнопоставеност; зачитане на правата на лицето в страната, в която е придобито образованието; право на обжалване на решението.

* Квалификация – всяка степен, диплома или друг сертификат, издадени от компетентен орган, удостоверяващи успешното завършване на програма за висше образование

Съпътстващи документи, неразделна част от Конвенцията

Всички компетентни органи по признаване в страната имат задължението да прилагат Лисабонската конвенция - националният ЕНИК/НАРИК център, висшите училища, други организации.

Списък на страните по Конвенцията

conventions.coe.int/... - актуален списък на страните по Лисабонската конвенция с детайлна информация за страните, които са подписали Конвенцията, страните, които са я ратифицирали и страните, в които тя е влязла в сила.

Заверка и легализация

Ред за заверки и преводи на чуждестранни дипломи за висше образование и приложения към тях, в сила от 27.10.2017 г.

  1. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5, издадени от страни по Лисабонската конвенция, страни членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария не се нуждаят от легализации и заверки. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5 с изключение на европейското дипломно приложение трябва да бъдат придружени с превод на български език от т.нар. „заклет преводач” (лице, сключило договор за извършване на преводи с Министерството на външните работи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).

    Не е необходимо подписът на преводача да бъде заверяван от Министерството на външните работи.

  2. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5, издадени от висшите училища в държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ и в които има текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство.

    В този случай документите по чл.8, ал.1, т. 2 и 5 с изключение на европейското дипломно приложение се нуждаят единствено от превод на български език от т.нар. „заклет преводач” (лице, сключило договор за извършване на преводи с Министерството на външните работи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.) и заверка на превода от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава, или от Министерство на външните работи на Република България

  3. Документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5, издадени от висшите училища на държава, която е подписала Хагската конвенция (т.нар. апостил (APOSTILLE), следва да бъдат заверени с апостил в държавата, в която са издадени. Други заверки от органи на тази държава не са необходими. Заверените документи трябва да бъдат придружени с легализиран превод на български език, т. е. подписът на преводача да има заверка от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава, или от Министерството на външните работи на Република България.

     

  4. В случай, че документите по чл.8 ал.1, т. 2 и 5 са издадени от висшите училища на държава, която не е в нито една от горепосочените случаи, изискваните образователни документи се легализират, превеждат и заверяват по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.

    Документите, следва да бъдат заверени от:

    1. Дипломата и приложението към дипломата се заверяват от министерството, агенцията или органа, отговарящ за висшето образование в съответната страна (заверка на подписа и служебното качество на ректора, подписал дипломата).
    2. Заверка от Консулски отдел при Министерство на външните работи на издаващата държава (заверка на подписа и служебното качество на предходния орган).
    3. Щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава (заверка на подписа и служебното качество на предходния орган). Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство, щемпелът на Министерството на външните работи се удостоверява/легализира от посолството на тази държава в България. Подписът и заверките на Консулската служба на посолството трябва да бъдат заверени от българското Министерство на външните работи.

Документът, удостоверяващ промяната в имената на заявителя по т. 4, представен на чужд език, трябва да бъде придружен с превод на български език.

Други документи като декларации, пълномощни и др., след заверка от нотариус в чуждата държава също трябва да бъдат удостоверени за автентичност по посочения ред.

Общи разяснения относно оформянето на документи от чужбина от Министерството на външните работи

Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, Хага на 5 октомври 1961 г. (Конвенция № 12)

Списък на държавите-страни по конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставени в Хага на 5 октомври 1961 г. (Конвенция № 12)

Списък на фирмите, с които Министерството на външните работи е сключило договор за извършване на официални преводи